© 2007 "ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ"
всички права запазени

ЛОГО НА САЙТА
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ
ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ
  

   Васил Карагьозов-индустриалецът монах

Роден във Велико Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Никола и Венета Карагьозови. До 15 г. учи в родния си град. Тук научава гръцки и турски и получава типичното за времето си образование. На 15 г. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, там се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, научава немски, френски, английски и италиански езици. Там се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд І, Цар на българите.
След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в гр. Габрово, тъй като започва работа като учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водели от различни учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработил са използвани до 1904 г. Един от неговите ученици, бъдещият проф. д-р Стефан Бончев /геолог и първият тектоник в България/, си спомня как мъдро е бил съветван от своя преподавател ”...в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Детето запомнило своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства социално слабите учащи.
Името и личността на Васил Карагьозов се свързват с един от най-динамичните и градивни периоди на възход от историята на България – средата на XIX век до 30-те години на ХХ век. Придобива известност благодарение на своята професионална реализация като учител, политик, почетен немски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика “Иван Колчев Калпазанов” – ААД – Габрово за производство на гайтани, шаяци и сукна. Това е първата модерна текстилна фабрика в новоосвободеното Княжество България. Слава му донасят многоборойните успехи, които предприятието жъне под неговото вещо ръководство.
За своя принос в развитието на стопанския подем и социалния живот на страната, Васил Карагьозов получава много ордени и отличия - медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги, орден за военни заслуги.
Личният му живот е изпълнен с огромни успехи и постижения, но и с голяма лична трагедия. Съпругата му Дещка Калпазанова /дъщеря на фабриканта Иван Колчев Калпазанов и по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на д-р Петър Цончев// умира твърде млада, само на 35 г.. Две от дъщерите му напускат този свят още като деца.
Дълбоката вяра в Бога му е давала сили да продължава напред и да се бори срещу всички несправедливости в неговия живот, както и да помага на изпадналите в беда. Всеки път при загуба на някой член от семейството си е правил големи дарения: 1892 г. за построяване на забавачница в Габрово; 1907 и 1910 г. за Народна библиотека “Априлов - Палаузов” – Габрово; 1910 – за построяване на безплатна трапезария към Дружество “Майчина грижа” – Габрово; по други щастливи поводи - 50-годишен юбилей на фабриката, негов 75-годишен юбилей. Дори и без конкретен мотив прави още дарения на Червения кръст, чийто член е от 01 януари 1905 г., спортния клуб “Чардафон” – Габрово, читалището, библиотеката, във фонд “Бедни ученици”.
Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Караьозов. Тя поставя началото на едно голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.
Иван Калпазанов споделя мечтите си, а Васил Карагьозов се заема енергично да му съдейства. Не знаел точно коя фабрика произвежда най-качествените машини за щрайхгарна прежда в Германия. Затова проявява съобразителност и адресира писмото “До най-реномираната фабрика за текстилни машини – Германия” . Акуратните пощенски служители го препращат до фабриката на Рихард Хартман в гр. Кемниц. След няколко месеца Иван Калпазанов и Васил Карагьозов отиват заедно в Германия, подписват договори за покупка на необходимата техника ”на стойност 11000 марки. А всички разноски за машините, за пътуването и възнаграждението на г-на Карагьозов възлизаха на 12 838 гроша.” Фабриката е осветена на 13 и 14 ноември 1882 г. и официално оповестена в ДВ 139 / 04 декември 1882 г. Това е Първа придворна княжеска фабрика за шаяци, сукна и гайтани ”Ив. К. Калпазанов”, първата модерна фабрика в освободено Княжество България. Отначало е имала статут на събирателно дружество, а от 1908 г. е преобразувана в анонимно акционерно дружество.
Нейни собственици са Иван Калпазанов 2/3 и Петко Цокев 1/3 дялове (по-късно Иван Калпазанов изкупува дела на своя съдружник). В деня на освещаването Иван Калпазанов раздава на дошлите посетители вълна, изпредена в новата фабрика и обагрена в цветовете на българския трибагреник. Васил Карагьозов става дясната ръка на Иван Калпазанов като преводач и бизнес консултант. Княз Александър I Батенберг лично посещава Габрово 2 години по-късно /1884/, за да се запознае с тази така коментирана новост в Княжеството. Тогава собствениците правят второ голямо тържество в чест на княз Александър. Но тогава вече раздават на гостиге прежда в цветовете на българския трикольор, изпредена с машините във фабриката.
Васил Карагьозов има големи заслуги за развитието на града като център на текстилната, кожарска, металообработваща промишленост. На 22 юли 1889 г. Иван Калпазанов умира. Вдовицата Велика Калпазанова и осиротелите деца упълномощават единодушно Васил Карагьозов да поеме ръководството на фамилната фабрика. Това налага да напусне учителската професия, за да се заеме с бизнес дела. Но любовта му към науката, знанието, школото и учениците остава за цял живот. Той става училищен настоятел и прави многобройни дарения за основания от него фонд “Бедни ученици”. Управата на Габровската гимназия не веднъж е отправяла благодарности: “От мое име и от името на бедните ученици при поверената ми гимназия, изказвам голяма благодарност за помощта, която благоволихте да дадете за фонд “Бедни ученици”. С красивия Ваш жест Вие стоплихте сърдцата на бедните наши питомци. Ст. Станчев - Директор”
Управлява умело и резултатите са налице: “Първа придворна княжеска фабрика за платове, шаяци и сукна” печели награди, дипломи и медали от Всемирните изложенията в Пловдив /1892/, Чикаго /1893/ Анверс /1894/, Лондон /1907/. Стоките, произвеждани във фабриката са познати в много страни в Европа. Той е “интелектуалния виновник за силния и развой.
По време на Първото изложение в Пловдив 1892 г., хората, ангажирани да отразяват събитието пишат: ”Г-нъ Василъ Карагьозовъ, придворният фабрикантъ на платове от Габрово, от няколко дни се намира в града ни, занят в изложението със строенето на своя павилионъ. Както сме съобщили, павилионът на Г-н Карагьозова е приготвен във Виена и на части се пренесе тук. От няколко дни павилионът се мотнира под ръководството на двама майстори монтери от Виена. Участието на Г-на Карагьозова в Първото наше изложение ще бъде твърде отличително, както с елегантния павилионъ, тъй и с хубавите платове, които ще изложи в него.” И действително павилионът е обявен за най-изящен. Н.В. Цар Фердинанд го посещава, заедно с княгиня Мария-Луиза. Тя е впечатлена и приятно изненадана от високото европейско качество на изделията, а князът поискал да му бъде отстъпен след края на панаира. Васил Карагьозов си тръгва с почетен диплом и златен медал.
От 1895 г. Васил Карагьозов става член на Пловдивската търговско-индустриална камара. А през същата година България е посетена от Великия Везир на Турция. Силно впечатлен от достиженията на родната индустрия, наградил Васил Карагьозов и още двама индустриарци с орден Меджидие IV степен (днес е изложен в Регионален исторически музей – Габрово, заедно с други лични вещи, дарени от внуците му Божидар Карагьозов и инж. Веселинка Карагьозова).
През 1897 г. Васил Карагьозов получава концесия за 99 г. да експлоатира мина “Калпазан” в Тревненския балкан и да използва добитите въглища, необходими за работата на фабриката.
Специалисти от цяла България се стичат на 01 октомври 1909 г. за откриването на новопостроената от Васил Карагьозов парна електроцентрала, на много високо техническо ниво, с мощност 425 к.с. и разположена на площ 338 кв. м. за нуждите на предприятието. Тя е най-мощната парна електроцентрала в града. Самият цар Фердинанд идва лично в Габрово, за да я види. Негово Величество следи с голям интерес дейността и развитието на фабриката - тя е негов придворен доставчик на платове, както и за Българската армия. Други визити прави и на “Иван К. Калпазанов” ААД през м. август 1887 г. В Габровската преса е отразено, че отсяда в дома на друг известен габровски индустриалец Рачо Бобчев. През септември 1908 г. при пореденото си посещение на Габрово нощува в семейство Хаджи Берови. Фабриката разполагала с фирмено знаме, което впечатлява с неговата уникалност, поръчано в “Бонгер Фанен Фабрик” - Виена, пристигнало в Габрово на 08 януари 1900 г. На него са изписани думите на основоположника Иван К. Калпазанов: ”ТРУДИ СЕ, ПОСТОЯНСТВАЙ, НЕ БОЙ СЕ!”, които стават девиз на фабриката.
Дружествената кантора е построена в центъра на Габрово на два етажа. На първия етаж се помещава Търговският отдел, а на втория етаж кабинетите на директорите. Фабриката има уникални бланки за делова кореспонденция и печат.
По случай 50 годишния юбилей на дружеството през 1932 г. Васил Карагьозов получава лична аудиенция от цар Борис III и е награден с Орден за граждански заслуги III степен.
За значимостта на управляваното от него предприятие говори и фактът, че във всички писмени източници за Габровската индустрия, името и? се споменава на първо място. От една страна в историчеески и времеви план тя е първата модерна фабрика, но с течение на времето се превръща и в една от най-добре уредените в България.
През 1908 г. друг известен габровски фабрикант Георги Рашеев имал здравословни проблеми и бизнесът му започнал да запада. На 12 септември 1908 г. поканил своя бивш учител Васил Карагьозов да поеме управлението на фабриката му, като му предоставил неограничени права, за да възроди дейността й. Благодарение на своя богат опит Васил Карагьозов реорганизира дейността и с помощта на добре обмислени кредити набавя средства за закупуване на нова техника, с която увеличил обема на произвежданата продукция и качеството на стоките.
Върху една рекламна брошура на фабрика “Иван К. Калпазанов”, под портрета на Васил Карагьозов пише: “Благодарение на своя просветен ум и упорито трудолюбие, неговият принос в преуспяване на фабриката е безспорен. Кавалер е на множество български и чуждестранни ордени, но венец на неговите обществени и индустриални заслуги е голямото отличие, с което е удостоверен с назначаването му за почетен Германски консул в Габрово.” Немски възпитаник, познаващ нравите и психологията на германците, човек на бизнеса, който е поддържал делови отношения с немски фирми, човек с доказани качества. Той е най-подходящият да заеме тази длъжност. За периода 1926 – 1932 г. той “закриля интересите на германските поданици в града и посредничи в търговските отношения на германските фирми с габровските.”
Личността на Васил Карагьозов се отличава с дълбока хуманност. През 1922 г. по негова инициатива от печалбите на предприятията се заделят средства във фонд за отпускане на пенсии за добросъвестни работници. Фабриката е първата в България, която отпуска пенсии на своите работници. Нейните работници и служители са били служебно застраховани, след активното развитие на застрахователния пазар в България.
Децата и внуците на Васил Карагьозов вървят по стъпките на своя изтъкнат баща и дядо, и наследяват неговите качества - отлично образовани, свирят на музикални инструменти, рисуват, говорят по няколко чужди езика, дарители.
Когато Васил Карагьозов остава вдовец, той постъпва изключително разумно, като отказва да се ожени повторно, а наема гувернантка немкиня, която да се грижи за децата му. Единственият син Кольо Карагьозов завършва право в Ерланген и Handel Hochschule в Лайпциг - Германия. Продължава бизнес делата на семейството във фамилната фабрика до национализацията. След 1944 г. е изпратен на лагер в с. Ножарево за две години.
Дъщерите Венка, Вела и Иванка получават светско образование в Швейцария в English Institut Линдау. Омъжени за известни предприемачи и банкери.

Интересни са контактите на Васил Карагьозов с представители на православното духовенство. Бил е в приятелски отношения с монасите от манастира “Св.вмч. Георги Зограф” /Зографски манастир/ на Атон. От там през 1903 г. донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги предава на Габровски девически манастир. След направено дарение за търновското старопиталище "Свети арх. Михаил", успява да измоли отново от новия Търновски митрополит "името на светеца да се споменува винаги на отпуст църква". Дарявал е крупни суми за храма “Свети Иван Рилски” в с. Бичкиня, за храма “Св. Св. Константин и Елена” – Търново, на Търновското епархийското старопиталище “Свети Арахангел Михаил”.
Едно пътуване до Италия променя изцяло живота му. При разходка по езерото Комо лодката се пробръща, и само случайната намеса на един светогорски монах го спасява от явна смърт. В това събитие и останалите удари на съдбата той вижда божието провидение и на момента дава обет пред себе си и Бога да се оттегли от светския живот и да се посвети в служба на Бога. Така и става. Постъпва монах в Зографския манастир през 1931г. и се установява на Атон. Наскоро след неговото настаняване е назначен за секретар на манастира, тъй като има богат опит и владее много езици, включително и гръцки. През 1934 г. е подстриган за схимонах и приема монашеското име Вениамин. В качеството си на секретар се грижи за контактите с идващите на поклонение чужденци, води кореспонденцията на Светата обител. Под негово ръководство и финансова подкрепа, едно от крилата на манастира е преустроено в бани, в които са монтирани вана и бойлер. С помощта на своя син Кольо Карагьозов снабдява манастира с провизии – боб, леща, ориз. Дарява част от личаната си библиотека на светата обител и намира вечен покой на 31 март 1938 г.
Личността и името на Васил Карагьозов са все още живи благодарение на неговите наследници, които развиват активна дейност да популяризират дейността и заслугите на своя изтъкнат дядо.
През 2006 г. неговият внук Божидар Карагьозов и съпругата му Събка Карагьозова направиха дарение от лични вещи - ръкавици, цилиндър, снимки и орден "Междидие" IV степен, принадлежали на Васил Карагьозов на Регионален исторически музей - Габрово. Неговата внучка инж. Веселинка Карагьозова и нейните дъщери Ивелина и Елена Колеви написаха "Биографична справка за Васил Карагьозов" и дариха снимки и голям рекламен плакат на фабриката, управлявана от техния дядо Васил Карагьозов на Регионален исторически музей - Габрово.
През 2008 г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха и публикуваха в сп. "Минало", бр. 2/2008 г. статия, посветена на 70 годишнината от кончината на Васил Карагьозов "In memoriam"
През 2009 г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха материал, посветен на 75 годишнината от замонашването на Васил Карагьозов, отпечатана в списание "Търновски епархийски вести", бр. 10/2009 г.
През 2009г. внучките Ивелина и Елена Колеви написаха "Как Габрово стана Българският Манчестър?", публикуван в сп. "Минало", бр.4/2009г., стр. 63-71

Копирането на материали от "Търново през погледа на дедите ни" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.

         
Generated image